Тенис Скуош Извън корта
Меню
 

Анкета
 


Петя: Следващите медали ще се златни!
Най-силната бадминтонистка в историята на този спорт в България Петя Неделчева завоюва първи медал за страната ни от европейско първенство. Това се случи на 18 април в Манчестър, когато тя и руската й партньорка Анастасия Руских спечелиха сребърни отличия . Тя даде първото си интервю след завръщането за racketi.com. В него прави оценка на постигнатото, разказва кой й помага и кой не, как се е прибрала от Великобритания и какви са бъдещите й амбиции.

- Петя, каква е цената на сребърния медал от ЕП в Манчестър?
След три операции и безброй контузии време беше да получа това, което заслужавах и отдавна трябваше да се случи. Така че платих сериозна цена за медала. Нека добавя, че в България няма помощ отникъде – борим се само двамата с моя треньор Орлин Цветанов – той с главата, аз с дясната ръка и краката. Е, имаме и приятели като Мишо Ненов. И много хора в чужбина, които реално ми помагат и са ми полезни.

- През април много неща се случиха за първи път не само на теб, но и на българския бадминтон – първо отличие от шампионат на континента, за първи път български бадминтонист поставен под №1 в схемата, за първи път българка стигна до №7 в световната ранглиста. Можеш ли да ги степенуваш?
На върха поставям медалът. Следва седмото място в световната ранглиста. Добре изглежда, но е позицията, на която искам да се виждам – целя се по-високо. Не ми върви, когато съм №1 в схемата. Ако с Руских бяхме втори поставени в Манчестър съм сигурна, че щяхме да станем европейски шампионки.

- Кой беше най-трудният ви двубой с Руских в Манчестър и защо?
На четвъртфинала срещу датчанките Фриер и Рьопке. Едната беше много опитна, другата е силна. Успяхме да ги победим. Но за съжаление ние се провалихме след това на финала. Играхме слабо срещу рускините, а и те бяха абсолютно свежи и имаха много лесен жребий, така че не изиграха нито една тежка среща до финала. А ние с Настя трябваше да се преборим с бадминтонистки от най-сериозните школи – холандки, датчанки, англичанки и рускини. Късметът беше с Вислова и Сорокина.
pety & orlin
- Ти си максималистка и веднага след финала каза, че си разочарована от загубата. От дистанцията на времето сега – доволна ли си от факта, че си вицешампионка на Европа?
Разбира се, че съм доволна! Не съм УДОВЛЕТВОРЕНА, но съм доволна. Медалът си е медал и никой не ми го е подарил, а си го извоювах с много труд, така че е изключително ценен за мен. Пък и е първото ми отличие, но не и последното. Апетитът идва с яденето. Следващите медали ще са златни!

- Как отпразнувахте отличието в Англия?
В „Хардрок кафе”. Кефихме се здраво. Смешното беше, че шефовете на БФБадминтон искаха да празнуваме „по български” – в хотелската стая, с мезе от дисагите на Бай Ганьо и ракийка. Но ние не им дадохме думата и те, горките, се измъчиха :).

- Като фен на Манчестър Юнайтед, остана ли ти време да посетиш „Олд Трафорд”?
Разбира се, че не ми остана време, за което съжалявам. Но играхме до последния ден на шампионата. Българите, които приключиха по-рано отидоха и разгледаха стадиона, но за мен беше абсолютно невъзможно.

- Разкажи за кошмарното двудневно пътуване до София...
Не беше леко, защото беше от далеко, в сферата на шегата. Както винаги, когато сме в чужбина, всички началници не знаеха какво да правим, когато ни казаха, че няма полети заради изригването на вулкана. И както винаги Орлин намери решението – билети за автобуси, за да стигнем до Дувър. Тръгнахме в 11 часа сутринта, сменихме три рейса и около 21 часа вечерта бяхме там. Физиотерапевтът Мишо има приятел от фирма „Каррентал”, който направи огромен жест за нас. Човекът ни изпрати от София хубав бус с 18 места и трима шофьори. В 3 часа през нощта бяхме вече във Франция и мъките продължиха. Шофьорите се сменяха, но бусът имаше електронно ограничение на скоростта до 100 км/ч. И 2800 км караха кротко и спокойно, почти без спиране. За моя кръст беше жива мъка, но в крайна сметка пристигнахме в България.

- Как направихте печелившата двойка с Настя?
Орлин Цветанов я създаде. Руских се обади преди година да играем – ей така, пробно, в Сингапур и Индонезия и работата се получи. Но треньорът ни натисна здраво и постави високи цели – медали от европейско и световно първенство. Първият го взехме вече, остава да донесем и отличие от Париж този август.

- Каква е тайната на вашия успех?
Настя е много добра при играта на мрежата и в защита, а аз се справям отлично в атака и защита. Двете се допълваме добре. Ние сме на едни години – оптни и амбициозни сме, така че нещата се подредиха добре. Пък и треньорът ни си го бива, особено в тактиката.

- Като че ли първият медал за България в 42-годишната история на шампионатите на Европа по бадминтон премина някак незабелязано? Поздравиха ли те от Министерството, от БФБадминтон?
Ами, федербалът не се котира в България – интелигентен спорт е. Ние сме си повече по побойническите и хамалски спортове. Медиите не ни долюбват, но си има причини за това – субективни, фискални... Но поздравления получих от президента Георги Първанов, от министъра на спорта и физическото възпитание Свилен Нейков и от нашата федерация. Имам поздравителни адреси, плакети. Така че морално съм удовлетворена от отношението към мен.

- Каква е премията за медала и получи ли я вече?
Никой нищо не говори за нея. Нито държавата, нито БФБадминтон. В нашата федерация премии се дават много трудно. Снимки и плакета – да, но пари – това е сложно нещо. Дано все пак някой се сети и затова, но... На борците една банка дава пари, но на нас едва ли някой ще даде, макар че знае ли човек?

- Защо азиатките имат такава доминация при дамските двойки от край време?
За каква доминация става въпрос? Ако говорим за китайска – да, но азиатска като цяло не виждам. Ние с Настя победихме почти всички най-силни дуети от Индонезия, Южна Корея, Малайзия, Тайланд и Япония. Но е истина, че в Азия бадминтонът е истински спорт и играчите са големи звезди, които получават много внимание и пари. Най-добрите имат в сметките си стотици хиляди долари, а някои са и милионери. В Европа няма такива суми – дори в Дания. А в България е просто смешно и жалко изобщо да говорим за пари.

- Какво ти предстои в бадминтона и извън него?
Ами надявам се да ми предстои да стана европейска шампионка, да спечеля медали от световни първенства. И най-вече: идва моята Олимпиада в Лондон. В живота – сега ще си купя апартамент, за да имам нещо свое. За съжаление нямам достатъчно време за моя приятел, но той е търпелив... засега. Ще трябва и там да съм по-постоянна, но това – след Игрите през 2012 година.


Пуснато на : 2010-04-30 от Любомир Тодоров
+++ | ---



thermtrade!